Смилцена се омъжва за Смилец още докато той е средногорски български

Смилцена се омъжва за Смилец  още до момента в който той е средногорски български болярин, резедиращ в крепостта Копсис. През 1292 година обаче брачният партньор ѝ става цар на България и Константинополската принцеса, която е принудена да живее в една провинциална цитадела, още веднъж попада измежду дворцовия лукс на българската столица.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в  книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

След шестгодишното ръководство на брачна половинка й цар Смилец, Смилцена се оказва на върха на властта , заставайки отпред на регентството на малолетния си наследник Йоан IV Смилец.

Истинското ѝ име си остава незнайно – макар че височайшата стопанка на българите е добре позната освен у нас, само че и в Константинопол. Българите са я наричали Смилцена, безусловно дамата на Смилец.

Отначало овдовялата кралица се опира в ръководството на братята на Смилец като владетели на Средногорското княжество.– севастократорите Радослав и Войсил.

Въпреки че не попада на вниманието и благосклонността на историците, Смилцена в действителност демонстрира нюх и дарба да се ориентира в огромната политика.

Главните ѝ старания през това време са ориентирани както към укрепването на властта на сина ѝ, по този начин и към неутрализирането на останалите кандидати за короната. Тя ловко съумява да парира претенциите на основния кандидат за царския трон – диктатор Алтимир/Елтимир, брат на сваления от Смилец цар Георги I Тертер, като му дава за жена щерка си Марина и му връчва ръководството на Крънска област. Така Алтимир става освен регент, само че и един от главните поддръжници на властта на Смилцена и сина ѝ Иван.

Премахвайки вътрешните закани, царицата демонстрира политическа интензивност и по отношение на Сръбско кралство. На 24 август 1299 година тя омъжва своята щерка Теодора Смилец за престолонаследника на Сърбия . От този брак по-късно се ражда фамозният сръбски крал Стефан Урош III Дечански. В началото на 1299 година тя изпраща в Сърбия български сватовници отпред с диктатор Елтимир. Българската кралица предложила на сръбския крал Стефан Милутин освен ръката си, само че и ръководството на една голяма Българо-Сръбска страна при изискване да бъдат непокътнати наследствените права на сина й Иван IV Смилец.

40-годишния крал Стефан Милутин не откликва на предлагането й, като избира да се ожени за петгодишната Симонида Палеологина – дъщерята на византийския император Андроник II Палеолог. С което на процедура я трансформира в четвъртата негова брачна половинка. Отказът му от българската корона надали би трябвало да се пояснява като демонстрация на политическо късогледство. Бракът му поставя завършек на продължаващата повече от двадесет години война сред двете страни. Като зестра Византия се съгласява да признае за сръбски владения всички територии в Македония и Албания на север от линията Круя-Охрид-Прилеп-Велес.

От друга страна сръбският крал отхвърля заради нежеланието си да повери бъдещето на Сърбия в български ръце.

Неуспехът на тази самодейност утежнява ситуацията на Смилцена и сина ѝ в Търново. През 1300 година от заточение в Златната орда се завръща синът на Георги I Тертер – Теодор Светослав, който идва с избягалия Чака, наследник на убития хан Ногай. Теодор Светослав намерено предявява претенциите си като легален правоприемник на Българското царство и през същата година търновските боляри отварят вратите на столицата за него. Смилцена и отрокът ѝ търсят избавление при диктатор Алтимир в Крън, откъдето някогашната кралица възнамерява да си възвърне контрола над страната благодарение на шурей си и други поддръжници.

Теодор Светослав обаче съумява да откри надзор над земите на Алтимир, което принуждава Смилцена и Иван Смилец да потърсят леговище при роднините си в Константинопол. Във византийската столица някогашната височайша стопанка на българите продължава да се изявява в светските среди, до момента в който примиреният ѝ наследник се отдава на молебствия изпадайки в носталгия, че в никакъв случай няма да се трансформира в български държател.

Последните години от живота си Иван IV Смилец се замонашава под името Йоасаф в един от манастирите на Света гора.

Присъединете се към нашия 

Българската история с Румен Петков: Цар Смилец – татарският поставеник